На кой му пука "ЗАЩО?"

Кой? Какво? Кога? Къде?

Въпроси с ясни и точни отговори. И всичко е като на филмова лента. Говорим, наблюдаваме участваме, клюрастваме и винаги знаем отговорите на въпросите: Кой? Какво? Кога? Къде?

 И като на сън чувам детско гласче: „Мамооооо, ама ЗАЩО?“

А, „защо?“ от къде пък е това“Защо?“  и тръгваме да търсим отговорите на въпросът „защо“ ...

Защо Слънцето свети? Защо котето мяуче, а кучето лае? Аааа, а защо и защо ...

И въпросът защо е безкарй ... отговорът на всяко „защо“ води до друго „защо“ ...

И ... спираме с въпросът „защо“ ...

Защо ли? Ами, защото ако отговорим на всяко „защо“ отговорите на въпросите Кой? Какво? Кога? Къде? Ще попаднат в друго измерение ...

А ние сме тук и сега J

Имах една много изтощителна работна седмица. Най-после дойде краят и. Стоя си снощи към 19:00 часа в тъмното в колата и чакам дъщеря ми да излезе от урок по китара. Казвам си почти на глас: "Петък вечерта е. Освободи си мозъка от гадостите, мисли за хубави неща и както "утрото е по-мъдро вечерта" в моя случай "понеделник ще е по-мъдър от петък".
Изведнъж вдигам поглед и сливайки сe s тъмнината на ноемврийската вечер върху капака ми стои и ме гледа право в очите един абсолютно черен котарак. Той ме гледа и аз го гледам ... спокойно се наблюдаве и изучаваме ... той сякаш се успокои, че няма да го подгоня, загуби интерес към погледа ми и спокойно се излегна върху топлия капак на автомобила. Остана там докато не се появи детето с китара на рамо ... погледна я и бавно слезе от колата, за да потъне в мрака край нас ...
Всичко беше като в романа "Майстора и Маргарита" на Булгаков, само дето сме в 2015г. във Варна.
Ставам тази сутрин и си мисля: кой го изпрати този котарак? дойде да ме спаси или да ми каже, че ме очакват още изпитания? ... Нямам отговори ... може би само времето ще покаже ...