Имах една много изтощителна работна седмица. Най-после дойде краят и. Стоя си снощи към 19:00 часа в тъмното в колата и чакам дъщеря ми да излезе от урок по китара. Казвам си почти на глас: "Петък вечерта е. Освободи си мозъка от гадостите, мисли за хубави неща и както "утрото е по-мъдро вечерта" в моя случай "понеделник ще е по-мъдър от петък".
Изведнъж вдигам поглед и сливайки сe s тъмнината на ноемврийската вечер върху капака ми стои и ме гледа право в очите един абсолютно черен котарак. Той ме гледа и аз го гледам ... спокойно се наблюдаве и изучаваме ... той сякаш се успокои, че няма да го подгоня, загуби интерес към погледа ми и спокойно се излегна върху топлия капак на автомобила. Остана там докато не се появи детето с китара на рамо ... погледна я и бавно слезе от колата, за да потъне в мрака край нас ...
Всичко беше като в романа "Майстора и Маргарита" на Булгаков, само дето сме в 2015г. във Варна.
Ставам тази сутрин и си мисля: кой го изпрати този котарак? дойде да ме спаси или да ми каже, че ме очакват още изпитания? ... Нямам отговори ... може би само времето ще покаже ...